„ХОТЯ ТЕПЕРЬ СОНЕТЫ И НЕ В МОДЕ...”
Георгий Кузьмич Суворов (1919-1944 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЕГА СОНЕТИТЕ НЕ СА НА МОДА
Сега сонетите не са на мода –
ограничени, с тесен колорит,
сантиментални в своята природа –
поетът в четирнайсет реда свит...
Така да бъде. Нека глуми кретат.
На кедър стар ти с обновен просвет
сонет за похода твори, поете,
и с нов светлик ще заблести сонет.
Ти в четирнайсет светли реда с блик
на жива епопея дай картинка...
И всяка дума, всеки ред е вик.
Сонетът зъл снаряд е по врага,
на шията на враг коварен примка,
кръв алена, пламтяща на снега.
Ударения
СЕГА СОНЕТИТЕ НЕ СА НА МОДА
Сега́ соне́тите не са́ на мо́да –
ограниче́ни, с те́сен колори́т,
сантимента́лни в сво́ята приро́да –
пое́тът в четирна́йсет ре́да сви́т...
Така́ да бъ́де. Не́ка глу́ми кре́тат.
На ке́дър ста́р ти с обнове́н просве́т
соне́т за по́хода твори́, пое́те,
и с но́в светли́к ште заблести́ соне́т.
Ти в четирна́йсет све́тли ре́да с бли́к
на жи́ва епопе́я да́й карти́нка...
И вся́ка ду́ма, все́ки ре́д е ви́к.
Соне́тът зъ́л снаря́д е по врага́,
на ши́ята на вра́г кова́рен при́мка,
кръв а́лена, пламтя́шта на снега́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Георгий Суворов
ХОТЯ ТЕПЕРЬ СОНЕТЫ И НЕ В МОДЕ...
Хотя теперь сонеты и не в моде –
Узки, тесны, простора мысли нет,
Сентиментальны по своей природе,
В четырнадцати строчках сжат поэт…
Пусть будет так. Пусть небылицы бродят.
На старый кедр пролей ты новый свет, –
Поэт, скажи сонетом о походе,
И по-иному заблестит сонет.
В четырнадцать чеканных светлых строк
Вложи времен живую эпопею…
И что ни слово, ни строка – рывок.
Сонет – снаряд смертельный по врагу,
Петля врагу кровавому на шею,
Кровь, пламенеющая на снегу.
1942 г.
---------------
Руският поет и писател Георги Суворов (Георгий Кузьмич Суворов) е роден на 19 април 1919 г. в с. Краснотуранско, Красноярския край. Завършва Абаканския педагогически техникум (1937 г.) и едновременно работи като селски учител. През 1939 г. постъпва във факултета по руски език и литература при Красноярския педагогически институт, членува в литературното обединение към в. „Красноярский рабочий”. През 1941 г. отива на фронта, с чин лейтенант командва взвод. Публикува стихове във вестници и списания като „За Родину”, „Звезда” и „Ленинград”. Приживе няма издадена стихосбирка. Загива на 14 февруари 1944 г. в боевете край р. Нарва. През 1944 г. излиза книгата с негови стихове „Слово солдата”. Посмъртно е приет за член на Съюза на писателите на СССР.